Спасението на мис Лемън

Когато намерихме мис Лемън в   двора ни

Преди около месец, в двора ни се появи малко оранжево котенце. Един ден мяука постоянно и   се криеше под колите, но скоро излезе и се показа. Разбрахме, че не е от котилото, което живее в двора, защото беше твърде малко и с различна окраска. Другите котки го нападаха и хъскаха, а то само ги преследваше и копираше действията им. За разлика от тях, то не се страхуваше от нас и веднага дойде да си играем. Другите котета имаха много тежка очна инфекция. Тогава решихме да го спасим.

Към ветеринаря

Веднага взехме кутия и без никакви проблеми и сложихме вътре. Отидохме де ветеринарна клиника и я оставихме на стационар за 3 дни. Там констатираха, че е момиченце и изглежда здрава. Кръстихме я мис Лемън, като секретарката на детектива Еркюл Поаро. През това време й приготвихме нашето таванско помещение, където щеше да живее.

При ветеринарите
В кашона

На третия ден я взехме и закарахме в таванското, което е пригодено за живеене и е уютно. Първоначално се опитахме да я държим в кашон, но тя без много усилия излизаше от него. Затова я изкъпахме и махнахме умрелите бълхи и кърлежи (наложи се ветеринарите да я обезпаразитяват 2 пъти, защото имала много гадинки по себе си). Тогава я пуснахме извън кашона. Мис Лемън има навици и обича да похапва. Оправдава общоприетото мнение за оранжевите котки – тича, лудее, играе по цял ден. Пълна е с енергия. Когато се умори идва и ти се гушва, понякога дори до лицето. И макар че досега те е хапала и нападала, а ти си я възпитавал, тя ти е благодарна, че си я спасил. Стигнахме до извода, че мис Лемън е била домашно коте (най-вероятно от нежелана бременност) и предишните й собственици, видели котилото в двора ни, решили да я оставят там. Подозренията ни се потвърдиха, защото един човек редовно идваше да хвърля поглед към котетата в двора ни. И не е от нашия блок…

От рязката смяна на средата, обаче, мис Лемън разви гъбична инфекция, която се появи около седмица, след като я прибрахме, първо около ушите, но после и по цялото тяло. Овладяхме положението с гъбите, въпреки че и аз се заразих. Заслужаваше си.

И сега това сладко коте си търси постоянен и любящ дом, който заслужава. Предстои и ваксинация, след която ще може да се събира и с други животни. Молим, ако имате възможност, да съдействате. Правим всичко по силите си, защото тя го заслужава. Заслужава шанс да изживее щастлив живот с хора, които я обичат истински.



Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *