Немската овчарка произлиза от кръстоска между овчарско куче и вълк. През 1887г един развъдчик от Леонберг представя на кучешка изложба в Щутгард тъй наречените вълчи кучета, родени от овчарско куче и вълчица. чик от Леонберг представя на кучешка изложба в Щутгард тъй наречените вълчи кучета, родени от овчарско куче и вълчица.
По време на Първата Световна война, германците използвали кучетата от тази порода като куриери и за откриване на ранени хора. Впечатлени от куража и интелигентността на тези кучета, съюзническите войски успели да занесат голяма част от тях по своите домове и по този начин станало разпространението на овчарките в различни държави.
Мъжки: 60 – 65 см, 30- 40 кг
Женски: 53 – 60 см, 22- 30 кг
Кучетата от тази порода са известни със своята привързаност и жертвоготовност за семейството, което се грижи за тях. Те защитават стопаните си с риск за собствения си живот, като същевременно са дисциплинирани, умни, игриви, недоверчиви към непознати хора, издръжливи на пътуване, безсъние и натоварване.
Има добре развит отбранителен рефлекс. Изключително силното обоняние и отличният слух, вроденото чувство за борба и търпеливостта ѝ я правят незаменим помощник на полицаите, граничарите, митничарите, както и на армията. Тя е незаменим водач на слепи хора, спасител на затрупани от лавина или след земетресение, както и рудотърсач, газопроверител и др. В някои страни все още се използва за пазене на овчи стада. Немската овчарка е изключително чисто животно, поради което се отглежда в апартаменти въпреки големите си размери и е безупречен бодигард.
