Котката “без опашка”

Пикси боб

История

Породата пикси боб води началото си от средата на 80-те години на миналия век. Неговото развъждане започва в щата Вашингтон (САЩ) от Карол Ан Брюър. Тя спасила голям бездомен котарак без опашка, от когото съседската женска котка родила котенца. Именно от това котило произхожда породата пикси боб. Карол взела едно мъжко котенце от малките и го нарекла Пикси, което дало и името на новата порода.

Miau.bg
Пикси бобът е парадокс – много прилича на бобтейлите, нo ДНК тестът показва, че нямат роднинска връзка. Външният му вид много напомня на рис. Той има масивно тяло, с големи крайници и къса опашка. Мъжкарите тежат между 7 и 10 кг, а женските между 3,5 и 5,5 кг. Повечето представители на породата са късокосмести, но се срещат и дългокосмети.

Не е желателно в домакинството да има други котки, тъй като не харесва котешка компания. Характеризира се като една от най-търпеливите котки с деца. Силно се привързва към своите господари. Много обича водата и да се вози в кола. Пикси бобът е много възприемчив. Лесно се научава да върви на каишка и да играе с топчета. Хора, притежаващи тази порода, я определят като изключително интелигентна.

Счита се, че котките Пикси боб са уверени, социални и активни. Някои са общителни, но други пък проявяват известна стеснителност. Известни са със своето „чуруликане“, „цвърчене“ и „ръмжене“. Повечето не само че не мяучат често, но и не издават никакви звуци. „Чуруликането“ на някои звучи като мъркане.

 

 

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.