Късокракото коте

Манчикин

Тази порода са наистина много малки заради късите се крачка.Те са изключително игриви и обичат да тичат, да преследват и да играят с играчки. Обичат компанията, включително деца, кучета и други домашни любимци. Възможно е да не могат да скочат от пода директно върху горната част на библиотеката, но демонстрират своите умения за скачане и интелигентност като намират начин да постигнат желаното чрез по-малки стъпки. Мъжките представители на породата Манчкин достигат до 4 килограма, женските стават около 3 килограма и половина.

История

Историята не е древна, а по-скоро съвременна. През 1983 г. в щата Луизиана жена намерила на улицата дребна котка със страшно къси крачета. Тя приютила нещастното създание, чийто живот очевидно бил толкова тежък, че дори не успяло да си отгледа сносни лапички. Късокраката госпожица обаче усетила, че има и друг живот, пълен с любов, храна и дори хубави дългокраки котараци. За всеобщо удивление обаче всички нейни бебета излизали по калъп – с много по-къси крачета от обичайното. Дребната улична котка се оказала не някаква недорасла бездомница, а носител на спонтанна естествена мутация, нейният „късокрак” ген се оказал доминантен. Минали

miau.bg

няколко години и породата късокраки котки била официално призната в цял свят. А своето име – манчкин – получила в чест на малките човечета, бродещи из страниците на книгата за вълшебната страна Оз. Спонтанно хората я кръстили котка дакел, така че това е второто официално название на манчкина. Всъщност тази порода има и още едно име – кенгурова котка. На пръв поглед между двата вида няма нищо общо. Това е обаче само на пръв поглед. Щом манчкинът се заинтересува силно от нещо, веднага се превръща в малко и дебеличко кенгуру. Защото умее да стои изправен на задните си лапички – дали прилича на кенгуру,съсел или сурикат, всеки може сам да прецени

Освен това умее силно да топурка по пода, което е нетипично за котка: по подобен начин ходят само таралежите.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.