Бигъл
Средното им тегло варира от 7 до 14 килограма, а пък средният им ръст е от 33 до 40 сантиметра. Бигълите са били известни още и като ловджийски кучета в Англия преди около два века.
Лаят на бигълите има три уникални разновидности. То използва всяка една от тях в различни ситуации. Ако е в готовност да залови плячка, то издава обикновен лай, който не би направил голямо впечатление. Ако е по следите на някого или нещо, то лае доста продължително и няма как да не разпознаете, че това е бигъл. Третият лай използва, когато се чувства самотно и той наподобява по-скоро на виене.
История
Бигълът е куче, което произлиза от Великобритания. Има дълга история датираща от времето на Хенри VIII. Отглеждан за лов, бигълът става много популярен в Съединените щати, като се превръща в най-популярната порода през 1950 г. Породата е регистрирана за пръв път в АКС през 1885 г.
За бигъла казват, че бил отглеждан отделно от големите фоксхаунди за лов на зайци, който се осъществявал пеш. Той все още се използва в групи, много често организирани от институции, включително колежи и училища.
По времето на Крал Хенри VIII и Кралица Елизабет I е имало острокосмести (желязна нишка) гончета, някои от които били достатъчно малки, за да се носят в джоба на ловното яке. Размерът се увеличил през годините, но понякога се раждат по-малки екземпляри от породата, наричани „джобни бигли“.
Отглеждане
Бигълите, както всяко едно куче, се нуждаят от ежедневни и редовни грижи. Въпреки че може да се отглежда и възпитава в апартамент, породата се чувства най-уютно и удобно в двор. Тези кучета са изключително енергични и буйни. Това е и една от причините да се нуждаят от по-продължителни и изтощителни разходки и дейности.
Трябва да се постараете да осигурите енергична и жизнена среда, тъй като в противен случай има вероятност да правят много повече проблеми вкъщи. Маршрутът на разходките трябва да бъде дълъг, за да изразходят възможно повече енергия.