История
Както и всички домашни животни, канарчетата са опитомени и разпространени, като желани домашни любимци хванати от свободно живеещите птици в дивата природа. Латинското им наименование е Serinus c. canaria и представлява малка, невзрачна, зеленикаво-кафява птичка с тъмни щрихи по крилата и гърба и изключително красива песен. Обитава Канарските острови, Азорските острови и Медейра. Първото тяхно точно описание на поведението е направено от Болле по време на едно свое пътешествие през 1858 г., но още през втората половина на ХV век, те са обект на вниманието на човека. Със стъпването на островите, испанските моряци харесали тези малки зелени птички, които можели да се гледат в клетки и пеели неповторимо и започнали да ги превозват в родината си за да им се наслаждават. Много скоро модата да се гледа такава птичка в клетка заляла аристократичните среди и канарчетата заживяли в замъци и дворци, за което свидетелстват и редица русинки от онова време. Неминуемо се развила и търговията, дори възникнали специални птичи пазари, на които особено високо се ценели мъжките екземпляри, най-вече заради способността им да пеят.
От този момент канарчетата са едни от най-разпространените домашни любимци. Чрез пътуващите тиролски търговци, малките птички достигнали до всички краища на Европа и започнало тяхното развъждане и селекциониране в резултат, на което днес сме свидетели на над 120 породи.
Отглеждане
Областта под опашката трябва да е чиста, без зацапвания, сплъстени пера или следи от кръв. Здравото канарче подскача, чопли семена или друга храна, изглежда весело. Обърнете внимание на чистотата в клетката. Застоялата, разхвърляна или мухлясала храна, наличието на много изпражнения, мръсната вода в поилката, могат да са предпоставки за развитие на болести, които да се проявят по-късно. Общото състояние и вид на птичката не бива да ви притеснява с нищо.
Клетката, в която ще разположите вашата двойка ще представлява тяхната обозначена територия. Затова тя не бива да бъде прекалено малка. Най-удачната форма е правоъгълната с дължина не по-малка от 50 см. Ако вашите двойки станат повече, ще ви бъде нужна просторна волиера.
Често пъти недостатъчното пространство за летене и изобилието на маслодайни семена в храната (които между другото са предпочитани) са предпоставки за затлъстяване, влошаване здравето на птицата, смърт. Специалистите посочват като основна част на зърнената смес за канарчетата семената на рапицата с черно-червен цвят и семената на растетието познатo като “канарено семе”. Към тях в по-малък процент следва да се добави овес (белен), просо, ленено семе, мак, семена от салата. Всички семена трябва да бъдат чисти, без следи от паяжинки, изпражнения на гризачи или лош дъх. В зоомагазините се предлагат готови зърнени смески за канарчета, обогатени с витаминни и минерални добавки много подходящи и добре балансирани. Проверете дали храната е добре запечатана и обърнете внимание на срока на годност. На канарчетата можете да давате и покълнали семена. Те са меки, с охота се приемат и съдържат особено ценни хранителни вещества. За целта 1 лъжица от основната зърнена смес накиснете във вода за около 24 часа. Извадете, изплакнете и изцедете семената преди да ги похлупите със стъкленица. След 24 до 48 часа можете да предложите кълновете на вашите птички.
